Охлаждане на настолен компютър - Статии - Публикации

Охлаждане на настолен компютър

Вашият компютър трябва да е поставен на такова място, което да му предоставя възможност да се охлажда без проблем. Разстоянието отзад, над и отстрани на корпуса трябва има най-малко 30 см свободно пространство, т.е. той не трябва да е сбутан някъде си и плътно затворен отстрани(тук са разположени страничните отвори, на които понякога е инсталиран вентилатор) и отзад(когато е плътно до стената топлият въздух отделен от захранването се връща обратно в него, а това ще доведе до прегряването на електронните му компоненти и тяхното скорострелно амортизиране).

Добрата вентилация на компютъра гарантира неговата стабилност да бъде продължителна дълго време. Лятото е сезонът, през който вие трябва да следите особено внимателно температурите в стаята, в която е вашия компютър, както и тези на неговите компоненти. При корпуси с трудна, лоша вентилация, твърдият диск /мястото, където се съхранява вашата информация/ може да достигне температура до 60 °C. Нормалната температура на твърдия диск е до около 40 °C, ако тя достига по-високи стойности, то ще доведе до неговото прегряване, което ще намали неговата надеждност за по-дълъг живот и съхранение на данни, съответно и неговата експлоатация. Можете да установите каква е температурата на всички компоненти в корпуса на вашия компютър, чрез подходящия софтуер - ТУК.
След като установите, че температурата в корпуса е висока, е нужно да предприемете мерки, за да я снижите до нормалните граници за всеки компонент. Можете да монтирате охлаждащи вентилатори вътрешно в кутията на компютъра-в предния панел долу, задния панел в средата или под блоковото захранване, ако то не притежава вече такъв вентилатор в него. Въздушният поток трябва да е организиран по такъв начин, че да преминава през компютъра. Вентилаторът поставен на предния панел засмуква въздух, който излиза отзад и от страничните пролуки. Напълно достатъчно би било поставянето на два вентилатора - един да засмуква въздуха отпред и друг, който да го извежда навън от кутията.

Ако поставите повече системни охладители, то шумът от захранващия блок ще е по-голям. Размерът на вентилаторите също е от значение, стандартите са: 80, 90, 92 и 120 мм. Колкото по-голям е той, толкова по-бавно ще се върти, така те ще въвеждат/извеждат повече въздух при по-бавно въртене.

Вентилаторите се захранват от напрежение 12 V, а скоростта им се определя от броя на оборотите в минута (revolution per minute, RPM) . Скоростта на вентилатора може да се регулира със софтуер, чрез BIOS, чрез контролер/контролът на оборотите е възможен само при наличието на 4-пинови контакти за вентилатор на дънната платка/.

Вентилаторът изисква за стартиране минимално напрежение от 7 V. При установяването му в компютъра се постарайте да го закрепите с четирите винта, а не с два, като ги затегнете достатъчно добре, за да избегнете вибрирането на тялото на вентилатора и по-високия шум. На корпуса на вентилатора би трябвало да има стрелка, която да сочи посоката на движението на въздуха, ако има две стрелки, то другата ще показва посоката на движение на перката. Кабелите на вентилатора трябва да са събрани и прикрепени по-такъв начин за корпуса, че те да не пречат на нормалното въртене на перката.

Съществуват "три-пинови конектори готови за свързване към дъното, което винаги има поне един слот за вентилатор за кутия. Някои вентилатори имат и преходници към четири-пинов молекс и така можете да ги свържете към същите кабели, които се използват за захранване на CD устройствата и твърдите дискове."

2-ПИНОВИ:

1 - «-» захранване

2 - «+» захранване

3-ПИНОВИ:

1 - «-» захранване

2 - «+» захранване

        3 - датчик на оборотите

4-ПИНОВИ

1 - «-» захранване

2 - «+» захранване

       3 - датчик на оборотите

                                  4 - управление/контрол на оборотите

"Реално погледнато, от значение е напрежението, което се подава. При стандартните слотчета за вентилатори на дъната се подават 12V, някои захранвания (по-скъпите) имат специални, отделни конектори за вентилатори, а обикновеният 4-пинов молекс подава едновременно 12V и 6V. Напреженията се подават от двете страни. От страната с жълтия кабел се подават 12V, а при червeния - 6V.
Вентилаторите могат да работят и при двете напрежения, просто при по-високото ще се въртят по-бързо и ще са по-ефективни, но и по шумни. Вие преценявате къде ще ги свържете в зависимост от това колко ефективно охлаждане ви е нужно и доколко шумът е проблем за вас.
Важно: ако имате два вентилатора и няма начин да ги свържете към еднакви напрежения и се налага единият да е свързан към 12V, а другият - към 6V, трябва да прецените този на 12V дали да е отпред или отзад. Има разлика къде ще е бързият вентилатор: ако бързият е отзад, то той ще издърпва по-бързо въздуха отколкото се вкарва и ще се получи отрицателно налягане. Това води до по-добро охлаждане, но може да напълни компютъра с прах доста по-бързо, което пък да доведе до обратния ефект след време. Изборът е ваш.
Като цяло не купувайте вентилатори преди да се уверите, че ще има къде да ги свържете. Колкото до шума, ами то е до експериментиране - изпробвате даден вентилатор на кои напрежения колко шумно работи и преценявате на колко ще го държите и къде ще го монтирате."

Съществуват т.нар. ТАС(Termally-Advanced Chassis) термично-усъвършенствани корпуси. В тях над системата за охлаждане на процесора е установен отдушник със защитна мрежа, който извежда топлината в страничните отвори на корпуса. Можете да поставите вентилатор, който да работи между този отдушник и страничния капак на корпуса.

В някои компютърни кутии захранването(psu) е изолирано в долната част на корпуса. За блоковото захранване няма да е излишно да спомена, че спестяването от него може да доведе до сериозни проблеми с компютъра ви, особено ако то не е качествено и изписаните ватове не отговарят на реалните при натоварване. Проверете каква е температурата на вашето захранване, ако то е горещо по време на работа, то трябва да го смените възможно най-скоро. Качествените захранвания са с нисък шум и вибрации с вентилатори от -120мм, при които скоростта на въртене е по-ниска и равномерно охлажда електронните схеми, докато евтините използват за охлаждането си 80 мм -ви вентилатори, при които с течение на времето се появяват шум и вибрации.

В зависимост от вида на вентилатора, животът му може да бъде по-кратък или по-дълъг.
Втулковите вентилатори са с по-малък живот, от лагерните поради триенето, което се получава. При тях перката е свързана към оста с тръбичка-втулка, този вид вентилатори са сравнително по-безшумни от лагерните през целия си живот, а когато са поставени в хоризонтална позиция те често пищят или бръмчат, поради което имат нужда от смазване напр. с фино машинно масло-виж тук. Поставянето им във вертикална позиция би удължило живота им. По принцип при 60°C техният живот е около 40 000 часа, ако температурата е по-ниска, животът им би бил повече часове. При по-високи температури над 70 °C те могат изведнъж да преустановят работа, без дори и предупредителен знак като забавяне скоростта на въртене или издаването на писклив шум.
Лагерните вентилатори са с по-дълъг живот - 60-75 000 часа при 60 °C, при тях лагерите са сачми, които имат смазка-грес, която с течение на времето губи своите качества и шумът при въртенето започва да се увеличава (1-3dBA) . Тези вентилатори могат да издържат и при по-високи температури, за разлика от втулковите.

Как работят лагерите

Изборът на вентилатор може да се определи и от външния вид и формата му. Тези вентилатори, които имат по-аеродинамична форма на перките са по-тихи и с по ниска консумация на ток.

Два 80мм вентилатора, този вдясно е по-тих, но с по-ниска производителност

Тези с диаметър 80мм консумират от 0.1 - 0,15 Amp, а вентилатори с диаметър 120мм от 0,15 до 0,25Amp.

Пример за вентилатори с еднакъв волтаж(12 V), но с различна консумация на ток